Напоследък все по-често ми се налага да казвам тези думи на 5-годишния ми син.
Ето два съвсем пресни примера.
✔️ С Денис играем стратегическа игра. Не го щадя и смело го „прецаквам“, за да му попреча да спечели. Последните няколко пъти той се разплаква. Тогава му казвам: „Денис, никога не се предавай! Когато някой ти попречи да спечелиш, не се отчайвай, а просто започни да търсиш ново решение. Играта трябва да ти носи удоволствие. Да, чувството да печелиш е хубаво, но не винаги ще успяваш.“. И в повечето случаи за моя най-голяма изненада и радост, той преобръща играта в негова полза.
✔️ Вкарваме топка в кош. В самото начало той започва да хвърля силно, не се прицелва въобще, не иска да чуе или да му покажа как да хвърля топката … Моите точки стават 5, неговите – 0. Избухва в плач, захвърля топката и иска да се откаже от играта. „Денис, не забравяй – никога не се предавай! Дай да ти покажа. Както и при другите игри – преди да си играл достатъчно, преди да разбереш техниката или логиката, не се отчайвай от провала в началото.“
Изводите:
✔️ Всяко начало е трудно. Не знаеш как и какво точно трябва да направиш, но имаш цел. Следвай целта си и като с магическа пръчка стъпките, които трябва да предприемеш, сами ще се разкриват пред теб.
✔️ По подобие на играта, животът трябва да ти носи удоволствие. Дори житейските ситуации да ти изглеждат трудни, не се отчайвай. Потърси лъч светлина, размърдай си мозъка и намери ново решение. Пробвай различен подход. Продължи напред! Забавлявай се!
✔️ Понякога е по-лесно някой да ти покаже/ каже или да наблюдаваш как някой друг прави нещата, за да се усъвършенстваш по-бързо. През целия си живот, всички ние се учим и придобиваме различни знания и умения. Учи от всяка ситуация, от всеки човек, който срещаш по пътя си, дори той да е 5-годишен малчуган.
Да си родител никак не е лесно. Трябва да бъдеш пример не само на думи, но и чрез своите действия и дела. И да си призная честно, понякога си повтарям наум: „Никога не се предавай!“. ❤️
Последни коментари