Любовта е всичко! Можеш да я откриеш навсякъде и под всевъзможни форми. Тя се е спотаила в усмивката и целувката на детето, в прегръдката на любимия, в нежното докосване на мама, в подадената приятелска ръка, в часовете на съзидателно творчество, в красивата песен на птиците, във вълшебния залез на деня, в приказния шум на морските вълни и бурните ветрове в планината…
❤ Всичко е любов и любовта е всичко! ❤
Любовта надниква плахо и от огледалото. А там ще видиш най-важният човек, на когото да се обясниш в любов и да кажеш „Обичам те!“. ❤
Днес споделям с теб реч на Чарли Чаплин по повод 70-тата му годишнина. Съществуват мнения, че великият актьор не е авторът им. Независимо от тези противоречиви мнения смятам, че посланието в тези думи е по-важно: Когато започнеш да обичаш себе си, започваш да живееш!
„Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов… дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това „уважение“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това „зрялост“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това „здравословен егоизъм“. Сега знам, че това е „любов към самия теб“.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.
Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „осъществяване“.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.
Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!“.“
Напоследък все по-често ми се налага да казвам тези думи на 5-годишния ми син.
Ето два съвсем пресни примера.
✔️ С Денис играем стратегическа игра. Не го щадя и смело го „прецаквам“, за да му попреча да спечели. Последните няколко пъти той се разплаква. Тогава му казвам: „Денис, никога не се предавай! Когато някой ти попречи да спечелиш, не се отчайвай, а просто започни да търсиш ново решение. Играта трябва да ти носи удоволствие. Да, чувството да печелиш е хубаво, но не винаги ще успяваш.“. И в повечето случаи за моя най-голяма изненада и радост, той преобръща играта в негова полза.
✔️ Вкарваме топка в кош. В самото начало той започва да хвърля силно, не се прицелва въобще, не иска да чуе или да му покажа как да хвърля топката … Моите точки стават 5, неговите – 0. Избухва в плач, захвърля топката и иска да се откаже от играта. „Денис, не забравяй – никога не се предавай! Дай да ти покажа. Както и при другите игри – преди да си играл достатъчно, преди да разбереш техниката или логиката, не се отчайвай от провала в началото.“
Изводите:
✔️ Всяко начало е трудно. Не знаеш как и какво точно трябва да направиш, но имаш цел. Следвай целта си и като с магическа пръчка стъпките, които трябва да предприемеш, сами ще се разкриват пред теб.
✔️ По подобие на играта, животът трябва да ти носи удоволствие. Дори житейските ситуации да ти изглеждат трудни, не се отчайвай. Потърси лъч светлина, размърдай си мозъка и намери ново решение. Пробвай различен подход. Продължи напред! Забавлявай се!
✔️ Понякога е по-лесно някой да ти покаже/ каже или да наблюдаваш как някой друг прави нещата, за да се усъвършенстваш по-бързо. През целия си живот, всички ние се учим и придобиваме различни знания и умения. Учи от всяка ситуация, от всеки човек, който срещаш по пътя си, дори той да е 5-годишен малчуган.
Да си родител никак не е лесно. Трябва да бъдеш пример не само на думи, но и чрез своите действия и дела. И да си призная честно, понякога си повтарям наум: „Никога не се предавай!“. ❤️
Реших да започна да споделям тук книгите, които са ме вдъхновили и дълбоко са ме докоснали. Книги, които са ме оставили безмълвна или здраво са ме разтърсили и хванали за гушата. Книги, от чиито страници струи безкрайна мъдрост и можеш отново и отново да се връщаш към тях, за да черпиш вдъхновение и сила. Преди броени дни завърших слушането на точно такава книга – книгата на Иво Иванов, „Кривата на щастието“ в storytel.bg. И една от историите, почти към края на книгата, силно ме развълнува и трогна до сълзи. След като чух думите, които ще прочетеш по-долу, импулсивно реших да ги споделя и тук – в тази публикация.
„От първата секунда, в която се появим на този свят, ние всички сме една и съща ненаписана книга. С какво ще бъдат запълнени белите страници? Много са факторите, разбира се, но в крайна сметка ти си авторът на своя собствен роман и когато бъде написана последната дума, само от теб ще зависи дали ще ставаш за четене. И колкото по-бързо разберем, че корицата няма значение, толкова повече време ще можем да отделим на самия сюжет. Някой беше изчислил, че човек взема средно по пет хиляди решения на ден. Това са 130 милиона решения за един човешки живот. Не смятате ли, че в крайна сметка ние дължим своята идентичност не на начина, по който изглеждаме, и не на това, с което сме напълнили къщата си, а на сбора от тези решения и техните последствия… Не е ли напълно очевидно това простичко екзистенциално уравнение: ние сме това, което правим!“
📚Книгата е разтърсваща! Изпълнена е с истории за силата на човешкия дух, за мечтите и копнежите на душата, за житейските драми и трудности, през които преминават редица спортисти. Темата за спорта никак не ми е любима или предпочитана. Но тази книга е различна! Събрала част от статиите на този великолепен журналист и разказвач на истории, тя изразява неговия житейски поглед и прочит на редица въпроси от областта на спорта и не само! Горещо препоръчвам! 🔥 Споделям списък с най-любимите истории: 🔹Тичай, Лопепе, тичай!; 🔹Без оправдания; 🔹У дома; 🔹Извинете, май изпуснахте нещо; 🔹За човека и камъка; 🔹На върха на пръстите; 🔹Да откриеш Метусела; 🔹Крадецът на стихове; 🔹Само началото; имам и още … Ако си я чел/ слушал, ще се радвам да споделиш историите, които най-силно са се запечатали в сърцето ти. 📩 ❤️
Поставяш ли си цели? Следваш ли плановете си? Успехът е поредица от малки стъпки на постоянство и упоритост. И ако имаме ясна визия, гледаме в посоката, по която сме поели и следваме плановете си, рано или късно ще постигнем целите си. Понякога вървим по пътя си уверено и бързо, понякога спираме и забавяме ход, за да се вслушаме в сърцето си, да се изправим пред страховете си и да се подготвим за следващата голяма стъпка. Споделям една кратка притча, която да те вдъхнови да не спираш и да продължиш, докато не видиш плодовете на твоето дърво. ❤️ Притча за охлюва и врабчетата Бил приятен пролетен ден. По едно високо черешово дърво с голяма зелена корона, започнал да се изкачва един охлюв. Цветовете на черешата били бели, красиви, аромат се носел от тях.
Врабчета от близкото дърво видели охлюва и започнали да му се присмиват. – Защо пълзиш по дървото? Не виждаш ли, че на него няма плодове? И защо си избрал най-високото дърво?
Без да спира, охлювът им отвърнал: – Сега виждам, че това дърво цъфти обилно, което означава, че и плодовете по него ще бъдат много. И когато стигна до върха му, там вече ще има череши.
Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! Колко големи са твоите мечти? Колко силно искаш да постигнеш това, за което мечтаеш? Ако го искаш достатъчно, спри да се самосаботираш и да отлагаш, а ежедневно полагай усилия и работи здраво! 💪 Не спирай да вярваш и всеки ден прави малки стъпки към осъществяване на мечтите ти! Действай! Всяка крачка има значение. Всяко препятствие по пътя също. Ще има добри дни и не чак толкова добри. Даже понякога ще ти се иска да захвърлиш всичко и да се откажеш. Не падай духом, не се отказвай! Никога не се предавай! Един ден ще се обърнеш назад и ще разбереш, че всичко – и доброто, и лошото, ни се случва, за да ни отведе там, където трябва да отидем! ❤️
Спомням си с умиление втория рожден ден на Денис, когато за пръв път ги обухме – еднакви за мен и за него, с любимите ни анимационни герои. Денис е пораснал и много по-различен от бебешката физиономия, която виждаш на снимката с бебешката количка. Сякаш беше вчера, а са отлетели почти три години.
Моите платненки все още ми стават и ги нося с невероятно удоволствие, неговите отдавна са му умалели.
Те ми напомнят за това, че времето се изнизва бързо и неусетно през пръстите ни.
Напомнят ми и за това, че винаги имаме избор. Изборът как да прекарваме времето си, изборът да бъдем добри или лоши, нацупени или ухилени до ушите, да бъдем себе си и да не се влияем от това какво мислят околните за нас или да потискаме повика на душата си.
Винаги имаме само днес, дори само сегашния миг! Не забравяй, че щастието е тук и сега!
Затова спри лудия си бяг, притихни и послушай сърцето си!
Какво искаш да направиш днес? С кого искаш да прекараш времето си? Как искаш да поглезиш душата си?
🙃 Смей се, тичай, скочи в локва, поскачай на въже, издухай някое „пухарче“, радвай се на живота и по-честичко се вслушвай в детето в теб – вярвай му, подкрепяй го, дарявай му малки поводи за щастие и радост, давай криле на мечтите му! ❤️
Мечо Пух и цялата банда сладурковци са ми безкрайно любими. Започнах да чета книгата на Алън Милн на Денис, моят четиригодишен син – страстен любител на приказни приключения.
Тази прекрасна книга и анимационните филмчета, посветени на Мечо Пух и неговите приятели, са изпълнени с толкова много житейски истини, мъдрости и прекрасни цитати, че реших да събера най-любимите ми в този блог пост. 😊
Голям почитател съм на всичко, свързано с Дисни. Макар и пораснала, и преди на хоризонта да се появи Денис, редовно гледах анимационни филми. И досега се смея като дете и от сърце на толкова много анимации. Ще се радвам в коментар да споделиш твои любими анимационни филми – кой знае, може да съм пропуснала нещо.
Имам детска мечта – някой ден да посетя Дисниленд – надявам се този ден да дойде скоро. Горд притежател съм на няколко чаши с герои на Дисни. И ето, малкото и безгранично добро мече, ти маха и на теб, за да ти пожелае вдъхновен и прекрасен ден и да те усмихне! 😊
– Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо. – Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.
Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
– Пух? – каза Прасчо. – Да! – отговори Пух. – Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
Колкото повече, толкова повече!
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
С каквито се събереш – с такива се събираш.
Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.
Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде.
Всяко нещо струва друго нещо.
Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…
Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.
Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например „Какво ще кажеш да хапнем?“…
– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: – Така имат възможност да станат по-добри!
Прасчо пита Мечо Пух: – Пух, какво е любовта? – Това, което означава всичко за теб – отговори Пух. – А до края ли продължава? – попита Прасчо. – Не – отвърна Пух, – продължава дори по-дълго, защото тя е безкрайна – И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо – Не, Прасчо, пак не разбра – ти си по-велик ом обичаш, тя те прави такъв!
– Как се пише любов? – попита Прасчо. – Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.
– Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“? – Не, Прасчо, кажи ми. – Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден!
– Кой ден сме? – попита Пух. – Сега е ДНЕС! – отговори Прасчо. – Любимият ми ден! – каза Пух.
Отдавна, много отдавна – онзи ден…
Понякога… – каза Пух – най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти!
Малко внимание, малко мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе!
Ако съм пропуснала твоя любима мисъл от великия Мечо Пух, добави я в коментар!
Мечтите са съкровена част от нас и нашата душа. Те красят ежедневието ни, дават ни крила и сили да продължим, дори когато сме на ръба на отчаянието. Но трябва да знаем, че цената, която трябва да се плати, невинаги е малка. И е необходимо да се откажем от нещо, да прибавим зрънце вяра в нас самите, и не на последно място, желанието да идва от дълбините на сърцето ни.
Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания.
Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.
Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни.
Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. Човек трябвало да бъде готов да планира и структурира живота си, като се уповава на вяра в собствените си сили и да работи там, където желае, а не там, където е необходимо. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води.
Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, за да бъде в състояние да намери рационално обяснение в трудни ситуации, да се научи да отказва на другите, да знае собствената си цена (а тя задължително трябвало да бъде достатъчно висока, за да получи това желание), да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите.
Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Човек трябвало да заплати с персонална отговорност за собственото щастие и със способността да се радва на живота. Също така, трябвало да познава прекрасно своите собствени желания и да се откаже от това постоянно да угажда на всички останали, да е способен да оценява това, което има, и да си позволи да бъде щастлив, като оценява своите ценности и способности. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои свои приятели и познати.
Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стоели пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление.
Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Те давали всичко и си тръгвали от магазина, държейки здраво своята нова придобивка, докато останалите купувачи завистливо ги гледали и си шушукали злобно по техен адрес.
Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията.
Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания.
На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена.“
Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях.
В малък японски град на остров Окинава умирала една млада жена. Никой не разбрал причината за нейното заболяване, за да може да й помогне. Хората я познавали добре, защото била съпруга на кмета. За нейното лечение били поканени едни от най-добрите лекари и знахари, но със всеки ден животът я напускал.
И един ден тя не станала от леглото си. Тогава разбрала, че животът си отива завинаги. Усетила, че душата бавно се отделя от тялото и се устремява нагоре. Жената се изпълнила със съжаление. Настъпило ранно утро, времето в което тя обикновено се събуждала, за да започне своят ден – изпълнен с глъчка и грижа за околните. През последните дни тя живеела със своите спомени за младостта, за сватбата си, за раждането на децата, за тяхното детство. Спомнила си за своята работа, за хората, с които се срещала през времето. За едно съжалила, за друго се усмихнала, за трето потъгувала. Но най-вече тя скърбяла, за това, че така несправедливо била наказана от съдбата.
И изведнъж усетила, че тялото и станало леко, леко…..
В този момент, погълната от новото, непознато преди чувство, някъде отвътре тя чула или по-скоро усетила, силен, но много приятен глас, който неочаквано я „попитал“:
– Коя си ти?
– Аз съм Мегуми, жената на кмета, – бързо и някак машинално отговорила тя.
– Аз не питам, как се казваш и кой е твоя мъж. Кажи ми, коя си?
– Аз съм майка на три деца.
– Питам те: „Коя си“?
– Аз съм учителка в училище, – продължила неуверено жената.
– Нима те питам колко деца имаш и къде работиш?
Жената съвсем се объркала. Но въпросът прозвучал отново. В него нямало припряност или недоволство. Но пък имало много любов, имало толкова време, колкото й било нужно. Тя чувствала това, но не знаела, какво да отговори. Тя давала все нови и нови отговори, но чувала един и същи въпрос: „Коя си ти?“ Сторило й се, че минала цяла вечност. Вече нямала никакви отговори. Покорно замълчала и зачакала своята участ. Гласът мълчал. И в тази неподвижна тишина тя внезапно почти шепнешком казала:
– Аз съм тази, която се събужда всеки ден, за да обича, за да помага на семейството си и да учи децата в училище.
И в този момент нейното тяло потръпнало и тя почувствала как топло одеяло завива нейното замръзнало тяло, как сърцето и бие така силно, че едва чува птичите песни отвън. Без да обръща внимание на слабостта си, тя отметнала одеялото, станала от леглото, пристъпила до прозореца, отметнала пердето и лицето и се озарило от яркото утринно слънце.
Жената погледнала към часовника, било времето, в което тя обикновено се събуждала, за да започне своя нов ден – пълен с грижи и глъчка. Облякла се, влязла в кухнята и… започнала своя нов ден, изпълнена със сили и енергия.
Тя открила своя икигай – този, заради който всеки от нас е дошъл на този свят, този, който ни дава сили и смисъл в живота. Малко или голямо, това е нашето предназначение, което изпълва животът ни със съдържание и смисъл. Това, което събужда любовта и ни дава светлина. Това, без което ние се чувстваме опустошени, това, без което нашият живот бавно гасне от неизлечима болест… Икигай – това, заради което ние се събуждаме всяко утро.
преразказана от Красимира Димитрова, психолог- психотерапевт, http://psy-casiopeia.com
Труд, любов и постоянство са трите думи, които отекват в съзнанието ми от историята за живота на Пенчо Семов. Наскоро срещнах отново този невероятен българин в книгата на Ивайло Кунев „Забравените истории на България. 7 урока за лидерство“. Горещо препоръчвам да прочетеш поне тази история. Мен лично ме просълзи и изпълни с възхищение и преклонение пред благородната душа на Пенчо Семов.
Той е сред най-големите индустриалци и богати хора на своето време. Понесъл е изключително трудни и жестоки удари от съдбата. И въпреки всичко, добротата и великодушието му са впечатляващи.
Филантропската му дейност е изумителна – подпомагал е сиропиталища, възрастни хора, образованието на младежи, дарявал е сгради и средства за различни каузи.
Ръководел е работата на емблематичната вълненотекстилна фабрика „Успех“ в Габрово с девиза си „Любов, труд и постоянство“. Тези три думи, все още стоят на стените на фабриката…
Смисълът на трите думи и привеждането им в действие показват пътя към успеха. Положените от нас усилия в работата, която вършим, заедно с любовта, която влагаме в нея и малките стъпки, които правим ден след ден, ще направят пътуването ни към нашите цели и желания удовлетворяващо, приятно и успешно.
Последни коментари