fbpx

⁠Притча за охлюва и врабчетата⁠

Поставяш ли си цели? Следваш ли плановете си? ⁠

Успехът е поредица от малки стъпки на постоянство и упоритост. И ако имаме ясна визия, гледаме в посоката, по която сме поели и следваме плановете си, рано или късно ще постигнем целите си. ⁠

Понякога вървим по пътя си уверено и бързо, понякога спираме и забавяме ход, за да се вслушаме в сърцето си, да се изправим пред страховете си и да се подготвим за следващата голяма стъпка.⁠

Споделям една кратка притча, която да те вдъхнови да не спираш и да продължиш, докато не видиш плодовете на твоето дърво. ❤️⁠


Притча за охлюва и врабчетата⁠

Бил приятен пролетен ден. По едно високо черешово дърво с голяма зелена корона, започнал да се изкачва един охлюв. Цветовете на черешата били бели, красиви, аромат се носел от тях.⁠

Врабчета от близкото дърво видели охлюва и започнали да му се присмиват.⁠
– Защо пълзиш по дървото? Не виждаш ли, че на него няма плодове? И защо си избрал най-високото дърво?⁠

Без да спира, охлювът им отвърнал:⁠
– Сега виждам, че това дърво цъфти обилно, което означава, че и плодовете по него ще бъдат много. И когато стигна до върха му, там вече ще има череши.⁠


Спри да се самосаботираш и да отлагаш!

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! ⁠

Колко големи са твоите мечти? ⁠
Колко силно искаш да постигнеш това, за което мечтаеш?⁠

Ако го искаш достатъчно, спри да се самосаботираш и да отлагаш, а ежедневно полагай усилия и работи здраво! 💪⁠

Не спирай да вярваш и всеки ден прави малки стъпки към осъществяване на мечтите ти! Действай! Всяка крачка има значение. Всяко препятствие по пътя също. Ще има добри дни и не чак толкова добри. Даже понякога ще ти се иска да захвърлиш всичко и да се откажеш. Не падай духом, не се отказвай! Никога не се предавай!⁠

Един ден ще се обърнеш назад и ще разбереш, че всичко – и доброто, и лошото, ни се случва, за да ни отведе там, където трябва да отидем! ❤️⁠

Щастието е тук и сега!

Обожавам платненките с миниони! 😊 ❤️

Спомням си с умиление втория рожден ден на Денис, когато за пръв път ги обухме – еднакви за мен и за него, с любимите ни анимационни герои. Денис е пораснал и много по-различен от бебешката физиономия, която виждаш на снимката с бебешката количка. Сякаш беше вчера, а са отлетели почти три години.

Моите платненки все още ми стават и ги нося с невероятно удоволствие, неговите отдавна са му умалели.

Те ми напомнят за това, че времето се изнизва бързо и неусетно през пръстите ни.

Напомнят ми и за това, че винаги имаме избор. Изборът как да прекарваме времето си, изборът да бъдем добри или лоши, нацупени или ухилени до ушите, да бъдем себе си и да не се влияем от това какво мислят околните за нас или да потискаме повика на душата си.

Винаги имаме само днес, дори само сегашния миг! Не забравяй, че щастието е тук и сега!

Затова спри лудия си бяг, притихни и послушай сърцето си!

Какво искаш да направиш днес?
С кого искаш да прекараш времето си?
Как искаш да поглезиш душата си?

🙃 Смей се, тичай, скочи в локва, поскачай на въже, издухай някое „пухарче“, радвай се на живота и по-честичко се вслушвай в детето в теб – вярвай му, подкрепяй го, дарявай му малки поводи за щастие и радост, давай криле на мечтите му! ❤️

Вдъхновяващи цитати от неповторимия Мечо Пух и приятели

Мечо Пух и цялата банда сладурковци са ми безкрайно любими. Започнах да чета книгата на Алън Милн на Денис, моят четиригодишен син – страстен любител на приказни приключения.

Тази прекрасна книга и анимационните филмчета, посветени на Мечо Пух и неговите приятели, са изпълнени с толкова много житейски истини, мъдрости и прекрасни цитати, че реших да събера най-любимите ми в този блог пост. 😊

Голям почитател съм на всичко, свързано с Дисни. Макар и пораснала, и преди на хоризонта да се появи Денис, редовно гледах анимационни филми. И досега се смея като дете и от сърце на толкова много анимации. Ще се радвам в коментар да споделиш твои любими анимационни филми – кой знае, може да съм пропуснала нещо.

Имам детска мечта – някой ден да посетя Дисниленд – надявам се този ден да дойде скоро. Горд притежател съм на няколко чаши с герои на Дисни. И ето, малкото и безгранично добро мече, ти маха и на теб, за да ти пожелае вдъхновен и прекрасен ден и да те усмихне! 😊

  1. – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
    – Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

  2. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

  3. – Пух? – каза Прасчо.
    – Да! – отговори Пух.
    – Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

  4. Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

  5. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

  6. Колкото повече, толкова повече!

  7. Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

  8. С каквито се събереш – с такива се събираш.

  9. Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.

  10. Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде.

  11. Всяко нещо струва друго нещо.

  12. Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…

  13. Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.

  14. Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

  15. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

  16. По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например „Какво ще кажеш да хапнем?“…

  17. – Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
    Пух помисли, помисли и каза:
    – Така имат възможност да станат по-добри!

  18. Прасчо пита Мечо Пух:
    – Пух, какво е любовта?
    – Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
    – А до края ли продължава? – попита Прасчо.
    – Не – отвърна Пух, – продължава дори по-дълго, защото тя е безкрайна
    – И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо
    – Не, Прасчо, пак не разбра – ти си по-велик ом обичаш, тя те прави такъв!

  19. – Как се пише любов? – попита Прасчо.
    – Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

  20. – Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“?
    – Не, Прасчо, кажи ми.
    – Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден!

  21. – Кой ден сме? – попита Пух.
    – Сега е ДНЕС! – отговори Прасчо.
    – Любимият ми ден! – каза Пух.

  22. Отдавна, много отдавна – онзи ден…

  23. Понякога… – каза Пух – най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти!

  24. Малко внимание, малко мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе!

Ако съм пропуснала твоя любима мисъл от великия Мечо Пух, добави я в коментар!

Магазин за желания – притча за цената на мечтите

Мечтите са съкровена част от нас и нашата душа. Те красят ежедневието ни, дават ни крила и сили да продължим, дори когато сме на ръба на отчаянието. Но трябва да знаем, че цената, която трябва да се плати, невинаги е малка. И е необходимо да се откажем от нещо, да прибавим зрънце вяра в нас самите, и не на последно място, желанието да идва от дълбините на сърцето ни.

Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания.

Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.

Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни.

Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. Човек трябвало да бъде готов да планира и структурира живота си, като се уповава на вяра в собствените си сили и да работи там, където желае, а не там, където е необходимо. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води.

Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, за да бъде в състояние да намери рационално обяснение в трудни ситуации, да се научи да отказва на другите, да знае собствената си цена (а тя задължително трябвало да бъде достатъчно висока, за да получи това желание), да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите.

Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Човек трябвало да заплати с персонална отговорност за собственото щастие и със способността да се радва на живота. Също така, трябвало да познава прекрасно своите собствени желания и да се откаже от това постоянно да угажда на всички останали, да е способен да оценява това, което има, и да си позволи да бъде щастлив, като оценява своите ценности и способности. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои свои приятели и познати.

Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стоели пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление.

Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Те давали всичко и си тръгвали от магазина, държейки здраво своята нова придобивка, докато останалите купувачи завистливо ги гледали и си шушукали злобно по техен адрес.

Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията.

Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания.

На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена.“

Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях.