Напиши любовно писмо до твоята половинка

Както подсказва и заглавието – днес ще ти съдействам с любовно писмо до твоята половинка.
Не се притеснявай ако си мислиш, че тази идея не е за теб, защото смяташ, че не можеш да пишеш. Ще се изненадаш от резултата, щом думите и емоциите излязат от душата!

Можеш да подариш писмото по повод на годишнина от запознанството/ сватбата, по случай Свети Валентин или някоя специална за двама ви дата. Можете да се уговорите да си размените любовни писма по изброените поводи или да го изненадаш просто така – без повод, само защото изпитваш изключително силни чувства към партньора си.

Ще ти помогна с темплейт, който да принтираш, и върху който да напишеш писмото си собственоръчно, както и шаблон на плик, в който да сложиш писмото. Не се притеснявай ако нямаш възможност да принтираш темплейта! Дори да напишеш писмото на обикновена или цветна хартия, дори на лист от тетрадка, половинката ти ще оцени усилията и чувствата, които си вложил.

Може би това писмо ще се окаже по-ценно от всичко материално, което би могъл да купиш. Емоцията ще трае по-дълго и ще напомня колко голям късметлия е получателят. Може би ще плаче всеки път, когато го препрочита и със сигурност ще е супер емоция, когато след време го намери и си припомни този специален жест на внимание.

Ще ти дам основни насоки и идеи за съдържанието. Запомни – най-важното е всичко да се излее от сърцето ти – така твоето писмо ще бъде уникално, неповторимо, силно и въздействащо.

Какво да съдържа твоето писмо?

Обърни се към любимия си с най-нежния или палав прякор. Кажи му какво означава за теб и какъв би бил света ти без него. Отговори на въпросите с какви чувства те изпълва, как те кара да се чувстваш, за какво му благодариш, как мечтаеш отношенията ви да се развият и продължат в бъдеще. Припомни му някой забавен, весел, щастлив или пък романтичен момент от вашата връзка. Можеш и да се пошегуваш стига половинката ти да е свикнала на чувството ти за хумор. Както споменах и по-горе, важното е всичко да е искрено и да идва от сърцето и душата ти.

Сега изтегли темплейтите от тук и се залавяй да напишеш своето любовно писмо – шедьовър!

Ако в момента нямаш човек до себе си можеш да напишеш писмо до бъдещата си половинка – твоите представи за нея, как изглежда, как те кара да се чувстваш, с какви забавления са изпълнени дните ви … След време ще откриеш дали твоите представи за него/нея са се оправдали и дали очакванията ти са надхвърлени. 🙂

В момента ми хрумва, че можеш да напишеш писмото до себе си – да изпишеш на листа какво си научил дотук през последната година или генерално в живота, през какви житейски перипетии си преминал, от какво се страхуваш, с какво се гордееш, какви са постиженията ти в лично и професионално отношение, за какво мечтаеш и как планираш да го постигнеш…

Всъщност вариантите до кого да е адресирано писмото са много – хрумнаха ми поне още няколко, като например писмо до сина ми, писмо до родителите ми, писмо до най-добрата ми приятелка… 🙂

Ако идеята ти харесва, остава само да предприемеш действие! Действай! 🙂

Ако публикацията ти е харесала:

  • последвай ме в социалните мрежи;
  • сподели я с приятели;
  • абонирай се за бюлетина.

Виж също:




Вдъхновяващи цитати от неповторимия Мечо Пух и приятели

Мечо Пух и цялата банда сладурковци са ми безкрайно любими. Започнах да чета книгата на Алън Милн на Денис, моят четиригодишен син – страстен любител на приказни приключения.

Тази прекрасна книга и анимационните филмчета, посветени на Мечо Пух и неговите приятели, са изпълнени с толкова много житейски истини, мъдрости и прекрасни цитати, че реших да събера най-любимите ми в този блог пост. 😊

Голям почитател съм на всичко, свързано с Дисни. Макар и пораснала, и преди на хоризонта да се появи Денис, редовно гледах анимационни филми. И досега се смея като дете и от сърце на толкова много анимации. Ще се радвам в коментар да споделиш твои любими анимационни филми – кой знае, може да съм пропуснала нещо.

Имам детска мечта – някой ден да посетя Дисниленд – надявам се този ден да дойде скоро. Горд притежател съм на няколко чаши с герои на Дисни. И ето, малкото и безгранично добро мече, ти маха и на теб, за да ти пожелае вдъхновен и прекрасен ден и да те усмихне! 😊

  1. – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
    – Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

  2. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

  3. – Пух? – каза Прасчо.
    – Да! – отговори Пух.
    – Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

  4. Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

  5. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

  6. Колкото повече, толкова повече!

  7. Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

  8. С каквито се събереш – с такива се събираш.

  9. Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.

  10. Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде.

  11. Всяко нещо струва друго нещо.

  12. Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…

  13. Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.

  14. Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

  15. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

  16. По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например „Какво ще кажеш да хапнем?“…

  17. – Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
    Пух помисли, помисли и каза:
    – Така имат възможност да станат по-добри!

  18. Прасчо пита Мечо Пух:
    – Пух, какво е любовта?
    – Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
    – А до края ли продължава? – попита Прасчо.
    – Не – отвърна Пух, – продължава дори по-дълго, защото тя е безкрайна
    – И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо
    – Не, Прасчо, пак не разбра – ти си по-велик ом обичаш, тя те прави такъв!

  19. – Как се пише любов? – попита Прасчо.
    – Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

  20. – Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“?
    – Не, Прасчо, кажи ми.
    – Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден!

  21. – Кой ден сме? – попита Пух.
    – Сега е ДНЕС! – отговори Прасчо.
    – Любимият ми ден! – каза Пух.

  22. Отдавна, много отдавна – онзи ден…

  23. Понякога… – каза Пух – най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти!

  24. Малко внимание, малко мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе!

Ако съм пропуснала твоя любима мисъл от великия Мечо Пух, добави я в коментар!

Направи си сам: Великденска декорация + шаблони

Готов ли си с декорацията у дома? Все още имаш време да създадеш още по-весело и празнично настроение вкъщи!

Виж три интересни идеи за великденска декорация – великденски венец/ ринг за свещ с подръчни материали, гирлянд със зайчета и зайчета, пазители на шоколадови яйчица (бонбони).

Сътвори я с помощта на детските ръчички. Децата са творци по душа и се забавляват безкрайно, когато са въвлечени в арт занимания.  

Великденски венец в 3 стъпки

Тази слънчева декорация е възможна с подръчни материали като форми за мъфини, салфетки, цветна хартия, дори найлонови торбички и тоалетна хартия. 🙂 За основа използвай картонена чиния или изрежи картон (дори от кутия бонбони, кутия за обувки и други неща, които можеш да намериш вкъщи). Необходими ще са ти още ножици и лепило (хартиено тиксо или силиконов пистолет).

  1. Направихме цветята от форми за мъфини и салфетки. Формите за мъфини щипнахме с телбод по средата и оформихме цветовете. Салфетките нарязахме на квадрати. Сгънахме ги наполовина, после на още един път наполовина. Третото сгъване е по диагонал. Ъгълът с отворените краища изрязахме в овална форма.
  2. За основа използвахме картонена чиния, чийто център изрязахме.
  3. Залепихме цветята с хартиено тиксо.

Великденският венец можеш да сложиш на вратата или да го използваш като ринг за свещ. Предизвикай въображението си! Включи детето си в процеса. Моят син беше увлечен да брои и селектира листата за цветята, да помогне с композицията – кое цвете къде да се сложи. 🙂

Гирлянд в 5 лесни стъпки

  1. Избери си хартия/ картон. (Ние принтирахме картони на точки.)
  2. Изрязахме зайчетата по шаблона. Можеш да го свалиш от тук.
  3. Залепихме по един помпон за опашка (би станало и с кълбо памук или намачкана тоалетна хартия).
  4. Перфорирахме ушичките.
  5. Нанизахме зайчетата на лента.

Зайчета от ролки от тоалетна хартия в 6 стъпки

  1. Оцветихме ролките с водни боички.
  2. Изрязахме по шаблон ушичките и лапите. Можеш да го свалиш от тук.
  3. Успяхме да намерим очички, но с различни размери. 😛
  4. Нарисувахме муцунка и мустаци.
  5. За нослета сложихме помпони.
  6. Напълнихме зайчетата с бонбони и по време на снимките унищожихме няколко. 🙂

    Ще се радвам да споделиш в коментар дали предложените идеи за лесна, направи си сам декорация ти харесва. 🙂
    Последвай ме за още идеи! 

Магазин за желания – притча за цената на мечтите

Мечтите са съкровена част от нас и нашата душа. Те красят ежедневието ни, дават ни крила и сили да продължим, дори когато сме на ръба на отчаянието. Но трябва да знаем, че цената, която трябва да се плати, невинаги е малка. И е необходимо да се откажем от нещо, да прибавим зрънце вяра в нас самите, и не на последно място, желанието да идва от дълбините на сърцето ни.

Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания.

Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.

Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни.

Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. Човек трябвало да бъде готов да планира и структурира живота си, като се уповава на вяра в собствените си сили и да работи там, където желае, а не там, където е необходимо. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води.

Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, за да бъде в състояние да намери рационално обяснение в трудни ситуации, да се научи да отказва на другите, да знае собствената си цена (а тя задължително трябвало да бъде достатъчно висока, за да получи това желание), да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите.

Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Човек трябвало да заплати с персонална отговорност за собственото щастие и със способността да се радва на живота. Също така, трябвало да познава прекрасно своите собствени желания и да се откаже от това постоянно да угажда на всички останали, да е способен да оценява това, което има, и да си позволи да бъде щастлив, като оценява своите ценности и способности. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои свои приятели и познати.

Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стоели пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление.

Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Те давали всичко и си тръгвали от магазина, държейки здраво своята нова придобивка, докато останалите купувачи завистливо ги гледали и си шушукали злобно по техен адрес.

Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията.

Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания.

На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена.“

Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях.

Японска притча: Икигай

В малък японски град на остров Окинава умирала една млада жена. Никой не разбрал причината за нейното заболяване, за да може да й помогне. Хората я познавали добре, защото била съпруга на кмета. За нейното лечение били поканени едни от най-добрите лекари и знахари, но със всеки ден животът я напускал.

И един ден тя не станала от леглото си. Тогава разбрала, че животът си отива завинаги. Усетила, че душата бавно се отделя от тялото и се устремява нагоре. Жената се изпълнила със съжаление. Настъпило ранно утро, времето в което тя обикновено се събуждала, за да започне своят ден – изпълнен с глъчка и грижа за околните. През последните дни тя живеела със своите спомени за младостта, за сватбата си, за раждането на децата, за тяхното детство. Спомнила си за своята работа, за хората, с които се срещала през времето. За едно съжалила, за друго се усмихнала, за трето потъгувала. Но най-вече тя скърбяла, за това, че така несправедливо била наказана от съдбата.

И изведнъж усетила, че тялото и станало леко, леко…..

В този момент, погълната от новото, непознато преди чувство, някъде отвътре тя чула или по-скоро усетила, силен, но много приятен глас, който неочаквано я „попитал“:

– Коя си ти?

– Аз съм Мегуми, жената на кмета, – бързо и някак машинално отговорила тя.

– Аз не питам, как се казваш и кой е твоя мъж. Кажи ми, коя си?

– Аз съм майка на три деца.

– Питам те: „Коя си“?

– Аз съм учителка в училище, – продължила неуверено жената.

– Нима те питам колко деца имаш и къде работиш?

Жената съвсем се объркала. Но въпросът прозвучал отново. В него нямало припряност или недоволство. Но пък имало много любов, имало толкова време, колкото й било нужно. Тя чувствала това, но не знаела, какво да отговори. Тя давала все нови и нови отговори, но чувала един и същи въпрос: „Коя си ти?“ Сторило й се, че минала цяла вечност. Вече нямала никакви отговори. Покорно замълчала и зачакала своята участ. Гласът мълчал. И в тази неподвижна тишина тя внезапно почти шепнешком казала:

– Аз съм тази, която се събужда всеки ден, за да обича, за да помага на семейството си и да учи децата в училище.

И в този момент нейното тяло потръпнало и тя почувствала как топло одеяло завива нейното замръзнало тяло, как сърцето и бие така силно, че едва чува птичите песни отвън. Без да обръща внимание на слабостта си, тя отметнала одеялото, станала от леглото, пристъпила до прозореца, отметнала пердето и лицето и се озарило от яркото утринно слънце.

Жената погледнала към часовника, било времето, в което тя обикновено се събуждала, за да започне своя нов ден – пълен с грижи и глъчка. Облякла се, влязла в кухнята и… започнала своя нов ден, изпълнена със сили и енергия.

Тя открила своя икигай – този, заради който всеки от нас е дошъл на този свят, този, който ни дава сили и смисъл в живота. Малко или голямо, това е нашето предназначение, което изпълва животът ни със съдържание и смисъл. Това, което събужда любовта и ни дава светлина. Това, без което ние се чувстваме опустошени, това, без което нашият живот бавно гасне от неизлечима болест… Икигай – това, заради което ние се събуждаме всяко утро.

преразказана от Красимира Димитрова, психолог- психотерапевт, http://psy-casiopeia.com

Pin It on Pinterest