Направи си сам: Великденска декорация + шаблони

Готов ли си с декорацията у дома? Все още имаш време да създадеш още по-весело и празнично настроение вкъщи!

Виж три интересни идеи за великденска декорация – великденски венец/ ринг за свещ с подръчни материали, гирлянд със зайчета и зайчета, пазители на шоколадови яйчица (бонбони).

Сътвори я с помощта на детските ръчички. Децата са творци по душа и се забавляват безкрайно, когато са въвлечени в арт занимания.  

Великденски венец в 3 стъпки

Тази слънчева декорация е възможна с подръчни материали като форми за мъфини, салфетки, цветна хартия, дори найлонови торбички и тоалетна хартия. 🙂 За основа използвай картонена чиния или изрежи картон (дори от кутия бонбони, кутия за обувки и други неща, които можеш да намериш вкъщи). Необходими ще са ти още ножици и лепило (хартиено тиксо или силиконов пистолет).

  1. Направихме цветята от форми за мъфини и салфетки. Формите за мъфини щипнахме с телбод по средата и оформихме цветовете. Салфетките нарязахме на квадрати. Сгънахме ги наполовина, после на още един път наполовина. Третото сгъване е по диагонал. Ъгълът с отворените краища изрязахме в овална форма.
  2. За основа използвахме картонена чиния, чийто център изрязахме.
  3. Залепихме цветята с хартиено тиксо.

Великденският венец можеш да сложиш на вратата или да го използваш като ринг за свещ. Предизвикай въображението си! Включи детето си в процеса. Моят син беше увлечен да брои и селектира листата за цветята, да помогне с композицията – кое цвете къде да се сложи. 🙂

Гирлянд в 5 лесни стъпки

  1. Избери си хартия/ картон. (Ние принтирахме картони на точки.)
  2. Изрязахме зайчетата по шаблона. Можеш да го свалиш от тук.
  3. Залепихме по един помпон за опашка (би станало и с кълбо памук или намачкана тоалетна хартия).
  4. Перфорирахме ушичките.
  5. Нанизахме зайчетата на лента.

Зайчета от ролки от тоалетна хартия в 6 стъпки

  1. Оцветихме ролките с водни боички.
  2. Изрязахме по шаблон ушичките и лапите. Можеш да го свалиш от тук.
  3. Успяхме да намерим очички, но с различни размери. 😛
  4. Нарисувахме муцунка и мустаци.
  5. За нослета сложихме помпони.
  6. Напълнихме зайчетата с бонбони и по време на снимките унищожихме няколко. 🙂

    Ще се радвам да споделиш в коментар дали предложените идеи за лесна, направи си сам декорация ти харесва. 🙂
    Последвай ме за още идеи! 

Магазин за желания – притча за цената на мечтите

Мечтите са съкровена част от нас и нашата душа. Те красят ежедневието ни, дават ни крила и сили да продължим, дори когато сме на ръба на отчаянието. Но трябва да знаем, че цената, която трябва да се плати, невинаги е малка. И е необходимо да се откажем от нещо, да прибавим зрънце вяра в нас самите, и не на последно място, желанието да идва от дълбините на сърцето ни.

Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания.

Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.

Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни.

Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. Човек трябвало да бъде готов да планира и структурира живота си, като се уповава на вяра в собствените си сили и да работи там, където желае, а не там, където е необходимо. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води.

Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, за да бъде в състояние да намери рационално обяснение в трудни ситуации, да се научи да отказва на другите, да знае собствената си цена (а тя задължително трябвало да бъде достатъчно висока, за да получи това желание), да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите.

Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Човек трябвало да заплати с персонална отговорност за собственото щастие и със способността да се радва на живота. Също така, трябвало да познава прекрасно своите собствени желания и да се откаже от това постоянно да угажда на всички останали, да е способен да оценява това, което има, и да си позволи да бъде щастлив, като оценява своите ценности и способности. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои свои приятели и познати.

Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стоели пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление.

Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Те давали всичко и си тръгвали от магазина, държейки здраво своята нова придобивка, докато останалите купувачи завистливо ги гледали и си шушукали злобно по техен адрес.

Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията.

Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания.

На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена.“

Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях.

Японска притча: Икигай

В малък японски град на остров Окинава умирала една млада жена. Никой не разбрал причината за нейното заболяване, за да може да й помогне. Хората я познавали добре, защото била съпруга на кмета. За нейното лечение били поканени едни от най-добрите лекари и знахари, но със всеки ден животът я напускал.

И един ден тя не станала от леглото си. Тогава разбрала, че животът си отива завинаги. Усетила, че душата бавно се отделя от тялото и се устремява нагоре. Жената се изпълнила със съжаление. Настъпило ранно утро, времето в което тя обикновено се събуждала, за да започне своят ден – изпълнен с глъчка и грижа за околните. През последните дни тя живеела със своите спомени за младостта, за сватбата си, за раждането на децата, за тяхното детство. Спомнила си за своята работа, за хората, с които се срещала през времето. За едно съжалила, за друго се усмихнала, за трето потъгувала. Но най-вече тя скърбяла, за това, че така несправедливо била наказана от съдбата.

И изведнъж усетила, че тялото и станало леко, леко…..

В този момент, погълната от новото, непознато преди чувство, някъде отвътре тя чула или по-скоро усетила, силен, но много приятен глас, който неочаквано я „попитал“:

– Коя си ти?

– Аз съм Мегуми, жената на кмета, – бързо и някак машинално отговорила тя.

– Аз не питам, как се казваш и кой е твоя мъж. Кажи ми, коя си?

– Аз съм майка на три деца.

– Питам те: „Коя си“?

– Аз съм учителка в училище, – продължила неуверено жената.

– Нима те питам колко деца имаш и къде работиш?

Жената съвсем се объркала. Но въпросът прозвучал отново. В него нямало припряност или недоволство. Но пък имало много любов, имало толкова време, колкото й било нужно. Тя чувствала това, но не знаела, какво да отговори. Тя давала все нови и нови отговори, но чувала един и същи въпрос: „Коя си ти?“ Сторило й се, че минала цяла вечност. Вече нямала никакви отговори. Покорно замълчала и зачакала своята участ. Гласът мълчал. И в тази неподвижна тишина тя внезапно почти шепнешком казала:

– Аз съм тази, която се събужда всеки ден, за да обича, за да помага на семейството си и да учи децата в училище.

И в този момент нейното тяло потръпнало и тя почувствала как топло одеяло завива нейното замръзнало тяло, как сърцето и бие така силно, че едва чува птичите песни отвън. Без да обръща внимание на слабостта си, тя отметнала одеялото, станала от леглото, пристъпила до прозореца, отметнала пердето и лицето и се озарило от яркото утринно слънце.

Жената погледнала към часовника, било времето, в което тя обикновено се събуждала, за да започне своя нов ден – пълен с грижи и глъчка. Облякла се, влязла в кухнята и… започнала своя нов ден, изпълнена със сили и енергия.

Тя открила своя икигай – този, заради който всеки от нас е дошъл на този свят, този, който ни дава сили и смисъл в живота. Малко или голямо, това е нашето предназначение, което изпълва животът ни със съдържание и смисъл. Това, което събужда любовта и ни дава светлина. Това, без което ние се чувстваме опустошени, това, без което нашият живот бавно гасне от неизлечима болест… Икигай – това, заради което ние се събуждаме всяко утро.

преразказана от Красимира Димитрова, психолог- психотерапевт, http://psy-casiopeia.com

Принципът на нарцисите

Пролет е и нарцисите са разцъфнали. Напомнят ми една прекрасна история. Споделям я с теб. Реших, че е крайно време да намери удобно място в блога, за да може вдъхновява колкото се може повече хора. Тя ще те замисли и мотивира! А може и да промени живота ти!

Вече няколко пъти дъщеря ми Джули ми се обаждаше за едно и също: „Мамо, трябва да дойдеш и да видиш нарцисите преди да е станало прекалено късно.“ Исках да отида, но трябваше да карам два часа по тесни пътища до дома й в планината.

„Ще дойда следващия четвъртък“ – обещах аз с лека неохота след третото й обаждане.

Следващият четвъртък се оказа студен, дъждовен ден, но тъй като вече бях обещала, се качих в колата и поех по дългия, изтощителен път.
Когато най-сетне стигнах до дома на Джули, поздравявайки и прегръщайки внуците си, аз заявих: „Забрави за нарцисите, Джули! Пътят е невидим от облаци и мъгла и нищо на земята не е по-важно от теб и децата. Нищо не може да ме накара де помръдна и на сантиметър оттук!“

Дъщеря ми се усмихна спокойно: „Ние караме в тези условия постоянно, мамо.“
„Не, няма да ме накараш да се върна обратно на пътя преди времето да се проясни и когато мъглата се вдигне директно се връщам вкъщи.“ казах аз много категорично.
„О, мамо, надявах се да ме закараш до паркинга – колата ми е там.“ рече Джули разочаровано.
„Колко далеч ще трябва да караме?“
„Само няколко пресечки. Аз ще карам…свикнала съм с мъглата.“
След няколко минути на студения, мъглив път, се наложи да попитам: “Къде отиваме? Това не е пътят към паркинга!“
„Отиваме до паркинга по дългия път“ – усмихна се Джули – „по пътя на нарцисите.“
„Джули“ – казах строго аз – „моля те, върни ни обратно у дома.“
„Не се притеснявай, мамо! Вярвай ми – никога няма да си простиш, ако изпуснеш това преживяване.“

И така моята скъпа дъщеря, която никога не ми бе създавала проблеми през целия ми живот, изведнъж пое контрол … и ме отвличаше! Не можех да повярвам. Независимо от нежеланието ми се бяхме отправили нанякъде, за да видим някакви си нарциси – рискувайки живота си, карайки през гъста, сива мъгла по път на върха на планината. След около 20 минути свихме по каменист път. Мъглата се беше вдигнала леко, но небето се снишаваше, сиво и облачно. Паркирахме до малка църква, до която имаше указателна табела: „Градина на нарцисите“.
Всяка от нас взе по едно дете за ръка и аз последвах Джули по пътя, който се виеше през гората, спускаше се и се издигаше в поредица от склонове и баири.

Изведнъж свихме по малък страничен път и когато повдигнах поглед не можах да повярвам на очите си. Пред мен се разкриваше най-величествената гледка, неочаквана и поразителна. Изглеждаше все едно някой бе взел голям съд пълен със злато и го бе изсипал над върха и склоновете на планината. Дори в изпълнения с мъгла въздух, планинският склон блестеше, облечен в огромни потоци и водопади от нарциси. Цветята бяха засети във величествени, виещи се десени, огромни ленти и ивици от тъмно оранжево, бяло, лимонено-жълто, розово и златисто. Всяка цветова вариация бе засята като група, така че да се вие и да тече като река със своя собствена разцветка.
Нямаше значение, че денят беше мъглив. Блясъкът на нарцисите беше като светлината на ясен слънчев ден. Дори и най-прекрасните думи просто не могат да опишат невероятната красотата на окичения с цветя планински връх. Пет акъра цветя (както разбрах по-късно)!

„Но кой е създал това?“ попитах аз Джули. Бях изпълнена с благодарност, че ме доведе тук, макар и против волята ми. Това беше неповторимо преживяване.
„Кой“ – попитах аз отново, почти изгубила дар слово от почуда – „и как, защо, кога?“
„Само една жена“ – отговори Джули – „тя живее на този имот. Там е къщата й.“ Джули посочи добре поддържана А-образна къща, която изглеждаше малка насред всичкото това великолепие.
Приближихме се до къщата. Исках да науча повече.
Във вътрешния двор видяхме плакат озаглавен:
„Отговори на въпросите, които знам, че си задавате.“
Първият отговор беше прост: „50,000 нарциса“.
Вторият отговор беше: „Един по един, от една жена, две ръце, два крака и много малко мозък.“
Третият отговор: „Започнах през 1958.“

Това беше принципът – принципът на нарцисите.

Този момент промени живота ми. Размишлявах за тази жена, която никога не бях срещала и която преди повече от 35 години бе започнала – цвете по цвете – да осъществява своята визия за красота и радост на един уединен планински връх. Цвете по цвете!

Нямало е друг начин да го направи. Цвете по цвете. Нямало е кратки пътища – само любов към бавния процес на засаждането; любов към работата, докато се е развивала; любов към целта, която е била постигната така бавно, а резултатът от нея – видим само три седмици в годината. И все пак, просто засаждайки цвете след цвете, светът е бил променен.

Тази непозната жена завинаги бе променила света, в който живее. Беше създала нещо неизразимо величествено, красиво и вдъхновяващо.
Принципът, който нейните нарциси ме накараха да осъзная, е един от най-великите принципи на успеха: да се придвижваме към целите и желанията си крачка по крачка – ако е необходимо и с малки крачки; да се наслаждаваме на процеса; да използваме натрупването във времето.

Когато умножим малки частици време с постепенно нарастващо всекидневно усилие, ние също можем да постигнем велики неща. Можем да променим света.

„Джули“ – казах аз като си тръгвахме от този рай от нарциси, все още смаяна от разкоша на видяното – „тази жена е поставила отличителен знак върху земята. Декорирала я е! Замисли се – тя е засаждала всички тези цветя в продължение на над 30 години – цвете по цвете! И това е единственият начин, по който тази градина е можело да бъде създадена. Всяко едно цвете е трябвало да бъде засадено. Нямало е по-кратък път към целта. Пет цветни акъра! И всичко това – цвете по цвете.“

Тази мисъл изпълни ума ми. Изведнъж осъзнах нещо, което ме порази. „По някакъв начин това ме натъжава“ – признах на Джули – „Какво ли можех да постигна, ако преди 35 години бях си поставила голяма цел и бях работила над нея „цвете по цвете“ през всичките тези години“. Само си представи какво можех да постигна!“

Мъдрата ми дъщеря запали колата и обобщи посланието на деня по типичния за нея директен начин: „Започни утре.“ каза тя със същата многозначителна усмивка, която не слизаше от лицето й цяла сутрин. О, каква мъдрост!

Няма смисъл да мислиш за изгубените отминали часове. За да не съжаляваш, когато научиш урок по трудния начин просто се запитай: „Как бих могъл да приложа този урок в живота си от сега нататък?“.

Джерълдийн Асплънд Едуардс

Вдъхнови ли се?
Всеки прочит на тази история ме мотивира към действие. Успехът се крие в постоянството и способността ни неотлъчно да следваме поставените цели и желания стъпка по стъпка. Дори тази стъпка да е малка и да ни се струва почти незначителна в настоящия момент.

Нека не забравяме, че по време на пътешествието към успеха трябва да се наслаждаваме и да обичаме това, което вършим. И да вярваме, че с умножените малки парченца време от нашия живот и положените усилия, можем да променим света.

Какво ако? Това е трудният въпрос, който трябва да си зададем …

Какво ако бях имала куража да развия една моя идея и бях работила върху нея на принципа „един по един нарцис“ през последните няколко години?

И така, какво ти пречи да създадеш своя версия на „градината на нарцисите“? Не е късно. Започни не утре, а още сега!

Безплатни обучения, семинари и платформи – март 2020

Познатият ни свят се променя с екстремни темпове. Затворихме се вкъщи, за да забавим разпространението на коронавируса и да защитим най-уязвимите членове на обществото. Може би имахме нужда да поспрем лудия си бяг, да преосмислим ценностите и живота си, да се обърнем навътре към себе си…

Несъмнено всичко, което се случва със света, ще се отрази и на всеки един от нас. Положителното в цялата ситуация е, че най-накрая ще имаме възможност да отделим повече време на семейството, на дома си, ще намерим време за самоусъвършенстване, четене на книги и придобиването на нови знания.

Редица български платформи и сайтове предоставиха достъп до избрани обучения напълно безплатно. Много консултанти също предложиха услугите си безвъзмездно. По-долу ще ви представя тези, за които успях да намеря информация или по някакъв начин ме намериха. Ще споделя и някои платформи и обучения на английски език. 😊

ОБУЧЕНИЯ за деца и ученици

  • Уча.се
    Всички 16 000+ видео урока и теста в Уча.се стават БЕЗПЛАТНИ до 29.03.2020 г.
    Уча.се предоставя видео уроци и тестове по всички предмети от 1-ви до 12-ти клас, както и за 4-та предучилищна група, съобразени с учебната програма на МОН и с учебниците, по които се учи и преподава.
  • Khan Academy – безплатно, безсрочно
    на български език за деца от предучилищна възраст до 12-ти клас
    на английски език за деца от 2 до 7 години
  • Издателство „Просвета“ и Издателство „КЛЕТ България“ предоставят свободен достъп до всички електронни учебници от 1-ви до 10-ти клас и познавателни книжки за деца от детските градини и подготвителните групи.
  • Безплатни ресурси от БГ Учебник за ученици
  • Образователна програма „С БНТ на училище“
  • Facebook група, в която Павлина Върбанова от Как се пише? предлага помощта си онлайн всеки делничен ден от 15:00 до 16:00 часа за разясняване на правописните, пунктуационните и граматичните правила в българския език и за обсъждане на конкретни примери. Добре дошъл е всеки с добронамереното желание да научи нещо, но предимство имат учениците от VII, Х и ХII клас, на които им предстоят изпити.

Обучения за възрастни

Предстоящи уебинари и семинари

Здраве, настроение и развлечение

Още една добра идея е да започнеш да слушаш подкасти. Не пропускай да чуеш „Свръхчовекът с Георги Ненов“! Очакват те 181 свръхчовешки епизода, в които историите, опита и мъдростта на наши съвременници, вдъхновяват да вярваш в мечтите си, да действаш и да вървиш с непоклатима увереност в собствените си способности.

Ако ресурсите по-горе не ти стигат, виж и тази полезна статия на chitatel.net – „Списък с 40 безплатни образователни сайта“, в която може да намериш още съкровища.

Да не забравяме, че и YouTube е пълен с видеа и канали, които предоставят полезна, образователна или развлекателна информация. 😊

Нека в този момент насочим фокуса си да се развиваме и да помагаме с каквото можем на хората около нас.

Наминавай и поглеждай публикацията, тъй като ще я допълвам. Ако ти е била от полза, сподели я с възможно най-много хора, за да можем да си бъдем максимално полезни в този изпълнен с предизвикателства период. 

Публикацията е допълнена с нови източници на 26.03.2020.

Pin It on Pinterest